Полезна информация

ЗАВЕРКИ НА ДОКУМЕНТИ В ЧУЖБИНА

За да бъдат валидни в България и да могат да послужат пред българските институции, издадените от друга държава документи на български граждани следва да бъдат допълнително оформени по определен начин, който зависи от това, дали съответната държава е страна по Хагската конвенция, дали между нея и Република България има влязъл в сила и все още действа Договор за правна помощ или тази държава не попада в нито една от първите две групи държави.

Изискване за апостил

Всички издадени документи от нотариус или властите в чуждата държава, страна по Хагската конвенция, следва да бъдат оформени с апостил, поставен от нейното Министерство на външните работи.

Не могат да бъдат снабдени с апостил:

1. административни документи, пряко свързани с търговски или митнически операции

2. документи, изготвени от дипломатически или консулски представителства Такива документи от България могат да бъдат удостоверени за ползване в чужбина (легализирани) от Министерството на външните работи, в съответствие с действащите изисквания.

Компетентни органи в Република България, които могат да поставят апостилКомпетентните органи в България, които имат право да поставят апостил върху българските публични актове, са Министерството на правосъдието и Министерството на външните работи. Министерството на правосъдието удостоверява с апостил актовете на съдилищата и нотариусите. Министерството на външните работи удостоверява с апостил всички останали публични актове:

1. документите за гражданско състояние и адресна регистрация, издадени от общините

2. различните удостоверения, сертификати, лицензи и други, издадени от различните министерства, държавни агенции и ведомства

3. свидетелства за образование, придобита квалификация и правоспособност

4. документи на Националния осигурителен институт, националния статистически институт и други.

Изисквания за поставяне на апостил от Министерството на външните работи

За да бъдат снабдени с апостил от Министерството на външните работи, издадените от български компетентни ведомства документи трябва да имат:

1. заверка с оригинален/”мокър” правоъгълен щемпел за чужбина, който се поставя от издаващото документа ведомство

2. положен до щемпела кръгъл печат и подпис на оправомощеното да извършва тази заверка длъжностно лице.

Превод на български език

Документите, оформени с апостил, трябва да бъдат преведени на български език по един от двата посочени по-долу начини:

1. от консулски или дипломатически служител в държавата по произход на документа;

2. от оторизирана от Министерството на външните работи на Република България Агенция за преводи

Заверка на превода

Преводът на документа трябва да бъде заверен от сектор „Легализации и заверки” в Дирекция „ Административно обслужване на български и чужди граждани (АОБЧГ) на Министерството на външните работи на Република България.

Същият режим се прилага и спрямо българските документи, предназначени да произведат действие на територията на някоя от посочените държави - страни по конвенцията.

За държавите, с които Република България има подписани двустранни договори за правна помощ, в които са залегнали текстове за освобождаване на документите от легализация с апостил, издадените от чуждата държава документи следва да носят щемпел на оторизираното в договора ведомство. Така издаденият документ се признава от българските институции и се нуждае единствено от превод на български език и заверка на превода.

ЗА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ДЪРЖАВИ

В случай че документите не притежават или не могат да бъдат снабдени с апостил, за да произведат действие на територията на България, те трябва да бъдат удостоверени (легализирани) съгласно общоприетата практика, инкорпорирана в ПРАВИЛНИК за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа :

- изисква се документът да бъде заверен от Министерството на външните работи на издаващата държава

- щемпелът на Министерството на външните работи на чуждата държава следва да бъде удостоверен/легализиран от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава.

Когато в издаващата държава няма българско посолство / консулство:

Щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава следва да бъде удостоверен/легализиран от посолството на тази държава в столицата на трета държава, което е акредитирано и за България. След това, подписът и заверките на консулската служба на това посолство трябва да бъдат заверени и от консулската служба на българското посолство в тази държава.

Документи, изготвени на чужд език, изискващи обикновена писмена форма

Документите, изискващи обикновена писмена форма по българското право, за да могат законосъобразно да бъдат използвани в България (в това число договори, декларации и т. н.), е необходимо да бъдат само преведени на български език от заклет преводач. Липсата на заверка от заклет преводач опорочава сделката, която се базира на съответния документ, като същата е унищожаема. На практика, често документите се съставят двуезично, като преводачът удостоверява, че текстът на български език е идентичен с текста на съответния чужд език. Не е задължително да има задължително скрепен писмен превод на чужд език. Възможно е преводът да бъде направен устно, като преводачът удостоверява, че е превел документа и че подписващият е наясно със съдържанието на документа. Заклетият преводач носи наказателна отговорност за факта, че документът е бил преведен точно на лицето и то е наясно какво подписва.

Не могат да бъдат преводачи: недееспособни лица, неграмотни на български език лица, които се намират с нотариуса или със страните в нотариалното произвоство в роднински отношения, съгласно чл. 575 ГПК, лицата, в чиято полза се съдържа разпореждане в акта, който се превежда, слепи, глухи и неми лица, работещите в нотариалната кантора лица и служителите в Служба по вписванията.